Блог
Приятели от Рийчаут
Когато в един петък през месец юни Исус дойде за урока си по математика и със закачливо-срамежлива усмивка 
ми каза "Имам подарък за теб", не подозирах каква голяма изненада ме чака. В първия момент помислих, че е нарисувал някой прилеп, той обича да рисува прилепи, прави ги с помощта на числото осем, и иска да го закачим на стената... Не предполагах, че този път ми е приготвил нещо далеч по-ценно. Защото това не е подарък само за мен, това е подарък за всички нас в Рийчаут, но това най-вече е подарък, който Исус е направил на себе си. Чудя се кога да ви кажа какво беше донесъл? Дали може да отгатнете колко много неща беше донесъл Исус? Познавам го от около две години. Когато се запознахме той не искаше да показва какво мисли и какво го вълнува, изобщо не искаше да учи, а през първите 2 месеца от нашето познанство често ми задаваше няколко въпроса: "Защо си дошла? Пречиш ми", "Не виждаш ли, че си имам работа? Айде чао!". По това, което ми казваше изглеждаше, че все едно иска да ме изгони, но пък всеки път в деня и часа на нашите срещи той ме чакаше. Това разчетох като знак, че на Исус му трябва време, през което малко по отдалеч да ме опознае и сам да реши дали да приеме доброволците на Рийчаут да му помагат да научи неща, които е пропуснал в по-ранните си години. Разбира се, че на мен ми се искаше нещата да стават по-бързо, за да може Исус да навакса колкото може повече от това, което не му се е случило. Но как това можеше да стане, ако Исус сам не го желае? И сега ми се струва, че ако не бях съумяла да вървя с неговото темпо, да имам търпение да чакам и непрестанно да търся път към него, за да му покажа защо е важно да знаеш, нямаше да успея. През тези две години, виждах че Исус напредва, че научава нови неща, че се променя и въпреки това много пъти съм се питала "Какво ли си взима той от нашите срещи? Помагат ли му те?".
В онзи петък той беше решил, че е дошло време да ми отговори и беше избрал толкова вълнуващ начин. Носеше доверие и спомени, носеше радост и гордост, носеше удоволствието от това да имаш приятели и да си част от общност, носеше любопитство и желание да знае, носеше готовността си да продължи напред, да полага усилия и да не се отказва и сигурно още неща, които аз не успях да видя носеше. Исус ми подари брой от вестника на Дома, в който на трета страница беше публикувана първата му статия. Статия, която е написал сам и е пазил в тайна от всички нас в Рийчаут до момента на нейното публикуване. С голямо вълнение искам да я покажа и на вас.
